неделя, май 08, 2016




Не остарях,
когато чувах "заето",
не винях разбързалите се години,
не посърнах, когато виното свърши,
свих се само от липсата ти,
и от умълчаните птици,
с натежали от влага криле.
Сега, с уморена усмивка,
наблюдавам суетните хризантеми,
готвещи се да посрещнат и този ден,
във вазата,
видяла толкова мъртви цветя.

1man