сряда, юли 07, 2010

Когато пишех и рисувах по пясъка



....не знаех,
че вълните на времето ще измият думите ,
 знаците описващи чувствата ми.
Дали да не опитам с длето върху камък?
Да оставя част от душата си,
неспокойна,
бушуваща като ядосано море,
като превити от бурният вятър дървета,
върху хладната площ на гранита,
и да взема от покоя и силата негова....

понеделник, май 24, 2010

Небързащо очакване

Като че ли
  последната река
 пред мен се е изпружила..

Стоя пред нея,
на брега
и чакам своята Увереност,
да ме настигне.
Къде ли се е
запиляла?
Дали в
житейските шубраци,
зад плещите ми?
Дали в очите
пълни с ирония?
Или пък седнала е
на самотна маса
над поморийските вълни,
и втренчено се вглежда
в празна чаша?

Ще я почакам-
имам време.
Без нея няма да
пресичам буйните води,
а стигна ли брега,
отсреща,
ще се огледам за
тресчиците от младост...



Среднощно ноктюрно


 Дали съм прав,
                     когато съм повярвал,
че тя в живота,
случва се веднъж.
И има ли я,
всичко има-
радост,сълзи,
много страст
и нежни думи
непрошепвани,
изречени с различен глас.
Намерихме се,
жаравата запалихме
потайно тлееща все още
някъде прикрита.
И пак се търсихме,
в безлични дни,
и пак сънувахме се
в безумни нощи.
А ти си тук!
В мене!Жива!
Аз виждам те,
усмихваш се дори..
И всеки ден
те преоткривам.
И всеки ден
боли,боли…


Сън

 Запя,
и песента ти
понесе ме далеч..
Постави ме на онзи бряг
сред пясъка измит
пред лунната пътека,
неизвървяна,
недокосната
от стъпките ни
плахи,
неуврени.
Усетих топлата ти гръд,
и вдишвах аромата
на косите,
потънал в погледа ти
носещ обич.
Наведени,
 един до друг
с ръце
събрахме си куража,
от мидите
и шарените камъчета.
Морето ни свали оковите
от времето
и тръгнахме прегърнати
по нея,
пропуснали началото
но не към края....

НЕАДРЕСИРАНИ ДУМИ

 Изпитвам страх
да кажа,че обичал съм
тая я в себе си
нагарчащата истина
за любовта,
препънала се
в остри камъни..
Измислих те,
поставих в мечтите си
от там те спусках
нощем в сънищата си.
А утрото те гонеше
високо и далече,
при скъпите ,
загубени парчета
от живота ми...

сряда, април 14, 2010

Колебание по балкански

Защо ли ние българите имаме едно странно поведение?Харесаме някой човек с нещо,усетим го
близък до нас и после му прощаваме куп магарии които сътвори!Трудно ни е да признаем ,че сме
разочаровани,сякаш се срамуваме от предишното си впечатление а съвеста ни не остава чиста.

петък, февруари 19, 2010

Любов на 165 години


Днес тя има празник!
Празник ,от който на човек му става тъжно.



Отива си едно място на духа и светлината.Изчезва хей-така....все
едно е нормално ,въпреки че носи името на онзи наш сънародник,
пред чиято саможертва днес свеждаме глави.
Моето първо училище довършва последните си дни....
А началото е ..1845 година.
След почти 50 години занимания с деца в ето тази светиня



се построява първото училище,което само след една година става
третата българска прогимназия.Монасите, учили на четмо и писмо бъдещи свещеници,отстъпват място на ето тези учители-
Филе Вучков,Захари Каназиров,Заре Лозанов,Стоян Рулев и зографът от самоковската школа-Коста Антикваров.

През размирните и бурни времена нито за ден не е затворило вратите си,а всекидневно е огласяно от детски весел глъч и ръчният пеещ звънко звънец.Още чувам песните му излизащи от широко отворените прозорци и виждам лицата на моите ....
Даскали!Помня на всичките им имената ,защото те са ми отворили очите и душата за света,за книгите,за музиката и не
на последно място –да обичаш Родината си.
Днес името на Апостола ще се чува отвсякъде.Всяка година е така.Жалкото е че се забравя още докато се споменава и най-
вече от онези,на които ми се иска да изкрещя:
Преди да си отворите устата си измийте добре зъбите!
От там вони......

ПП.Основно училище "Васил Левски" тази година се закрива....
Не защото се намира в недостъпен район,не защото е в обезлюдено място.
Закрива се заради неграмотноста на онези ,които управляват България!