петък, февруари 19, 2010

Любов на 165 години


Днес тя има празник!
Празник ,от който на човек му става тъжно.



Отива си едно място на духа и светлината.Изчезва хей-така....все
едно е нормално ,въпреки че носи името на онзи наш сънародник,
пред чиято саможертва днес свеждаме глави.
Моето първо училище довършва последните си дни....
А началото е ..1845 година.
След почти 50 години занимания с деца в ето тази светиня



се построява първото училище,което само след една година става
третата българска прогимназия.Монасите, учили на четмо и писмо бъдещи свещеници,отстъпват място на ето тези учители-
Филе Вучков,Захари Каназиров,Заре Лозанов,Стоян Рулев и зографът от самоковската школа-Коста Антикваров.

През размирните и бурни времена нито за ден не е затворило вратите си,а всекидневно е огласяно от детски весел глъч и ръчният пеещ звънко звънец.Още чувам песните му излизащи от широко отворените прозорци и виждам лицата на моите ....
Даскали!Помня на всичките им имената ,защото те са ми отворили очите и душата за света,за книгите,за музиката и не
на последно място –да обичаш Родината си.
Днес името на Апостола ще се чува отвсякъде.Всяка година е така.Жалкото е че се забравя още докато се споменава и най-
вече от онези,на които ми се иска да изкрещя:
Преди да си отворите устата си измийте добре зъбите!
От там вони......

ПП.Основно училище "Васил Левски" тази година се закрива....
Не защото се намира в недостъпен район,не защото е в обезлюдено място.
Закрива се заради неграмотноста на онези ,които управляват България!