понеделник, май 24, 2010

Небързащо очакване

Като че ли
  последната река
 пред мен се е изпружила..

Стоя пред нея,
на брега
и чакам своята Увереност,
да ме настигне.
Къде ли се е
запиляла?
Дали в
житейските шубраци,
зад плещите ми?
Дали в очите
пълни с ирония?
Или пък седнала е
на самотна маса
над поморийските вълни,
и втренчено се вглежда
в празна чаша?

Ще я почакам-
имам време.
Без нея няма да
пресичам буйните води,
а стигна ли брега,
отсреща,
ще се огледам за
тресчиците от младост...



Среднощно ноктюрно


 Дали съм прав,
                     когато съм повярвал,
че тя в живота,
случва се веднъж.
И има ли я,
всичко има-
радост,сълзи,
много страст
и нежни думи
непрошепвани,
изречени с различен глас.
Намерихме се,
жаравата запалихме
потайно тлееща все още
някъде прикрита.
И пак се търсихме,
в безлични дни,
и пак сънувахме се
в безумни нощи.
А ти си тук!
В мене!Жива!
Аз виждам те,
усмихваш се дори..
И всеки ден
те преоткривам.
И всеки ден
боли,боли…


Сън

 Запя,
и песента ти
понесе ме далеч..
Постави ме на онзи бряг
сред пясъка измит
пред лунната пътека,
неизвървяна,
недокосната
от стъпките ни
плахи,
неуврени.
Усетих топлата ти гръд,
и вдишвах аромата
на косите,
потънал в погледа ти
носещ обич.
Наведени,
 един до друг
с ръце
събрахме си куража,
от мидите
и шарените камъчета.
Морето ни свали оковите
от времето
и тръгнахме прегърнати
по нея,
пропуснали началото
но не към края....

НЕАДРЕСИРАНИ ДУМИ

 Изпитвам страх
да кажа,че обичал съм
тая я в себе си
нагарчащата истина
за любовта,
препънала се
в остри камъни..
Измислих те,
поставих в мечтите си
от там те спусках
нощем в сънищата си.
А утрото те гонеше
високо и далече,
при скъпите ,
загубени парчета
от живота ми...