понеделник, май 24, 2010

Небързащо очакване

Като че ли
  последната река
 пред мен се е изпружила..

Стоя пред нея,
на брега
и чакам своята Увереност,
да ме настигне.
Къде ли се е
запиляла?
Дали в
житейските шубраци,
зад плещите ми?
Дали в очите
пълни с ирония?
Или пък седнала е
на самотна маса
над поморийските вълни,
и втренчено се вглежда
в празна чаша?

Ще я почакам-
имам време.
Без нея няма да
пресичам буйните води,
а стигна ли брега,
отсреща,
ще се огледам за
тресчиците от младост...



Няма коментари: