понеделник, май 24, 2010

Среднощно ноктюрно


 Дали съм прав,
                     когато съм повярвал,
че тя в живота,
случва се веднъж.
И има ли я,
всичко има-
радост,сълзи,
много страст
и нежни думи
непрошепвани,
изречени с различен глас.
Намерихме се,
жаравата запалихме
потайно тлееща все още
някъде прикрита.
И пак се търсихме,
в безлични дни,
и пак сънувахме се
в безумни нощи.
А ти си тук!
В мене!Жива!
Аз виждам те,
усмихваш се дори..
И всеки ден
те преоткривам.
И всеки ден
боли,боли…


Няма коментари: