понеделник, май 24, 2010

Сън

 Запя,
и песента ти
понесе ме далеч..
Постави ме на онзи бряг
сред пясъка измит
пред лунната пътека,
неизвървяна,
недокосната
от стъпките ни
плахи,
неуврени.
Усетих топлата ти гръд,
и вдишвах аромата
на косите,
потънал в погледа ти
носещ обич.
Наведени,
 един до друг
с ръце
събрахме си куража,
от мидите
и шарените камъчета.
Морето ни свали оковите
от времето
и тръгнахме прегърнати
по нея,
пропуснали началото
но не към края....

Няма коментари: