събота, юни 18, 2011

На къде ме отвя вятъра


     Преди пътуване ме обзема нещо като предстартова треска.Бързо се наспивам,нетърпението се засилва,започвам да ставам припрян и ако не изляза по скоро навън,имам чувството че ще експлоадирам.
Така бе и сега.И как няма да е ,защото ако се бях забавил още малко, нямаше да видя толкова красивото раждане на новият ден......


Изгревът възстанови спокойствието в душата ми,даде допълнителни сили за педалите,а слушалките стояха на врата ми мълчаливи,защото звуците на птиците бяха нещо вълшебно и създаваха в мен усещането че летя заедно с тях.Това помогна бързо да мина 20 километра до второто си спиране,но то по обясними и видими причини бе напразно.....


 Малко след безмълвната чешма, изпих първото си кафе и докато хапвах сандвича,който си бях приготвил, се замислих за мястото ,където отивах.Място прорязано от ножа на бездушният Ньойски договор,разделил много хора,съдби и територии,заради политически безсмислици и грешки.
След още няколко километра,сутрешните изпарения се сгъстиха а видимостта рязко се влоши.Слава богу, автомобили почти не срещнах и когато се измъкнах от хладно-влажната зона, въздъхнах облекчено.
Последните 4 километра с колелото бяха само спускане. Те ме подготвиха за следващото  изпитание,което ми предстоеше.

                                  БАНКЯ





  Малкото селце е притихнало и заобиколено от всякъде със зелени ридове и тук-там страховити скали.Границата със Сърбия на места е залепена до къщите и дворовете,
а река Ябланица бавно се спуска към по-голямата си сестра Ерма.
Оставих колелото на съхранения в едни дружелюбни хора,утолих жаждата на чешмата с минерална вода,



прегледах малко екипа и напред във все още росната трева.

До заслона Мечата дупка се разминах с доста туристи, и едно много малко момченце,което геройски крачеше с дълга пръчка във високата трева.И аз си намерих такава здрава тояга и продължих напред.Бях чел някъде,че тук е събрано на едно място огромно растително разнообразие.Тази моя юнска разходка потвърди това.










                             изворите на левият бряг



                     изворът от дясно


Ако вече ви показах "царставата" на пеперудите и скалите,то сега ще ви преведа през земята на  здравеца.Толкова много здравец не съм виждал никъде!Беше цъфнал на невероятни
места!

Под заслона има и три минерални извора бликащи от скалите.
Вкусът на водата е чудесен и няма никаква забележима миризма.
Време е да спря да говоря, за да ви оставя да се наслаждавате на красота,величествени гледки и нежни цветове.
Всичко това тук е в изобилие,което си заслужаваше да се изпита и почувства въпреки умората, поиздрасканите ръце и
крака!



















Бавно и често спиращ, приближавах към тайственото и митично райско кътче-Зелени вир.



                     ето го!

















Тук, до тази скала апарата ми даде знак,че паметта е пълна,като  в потвърждение на думите, че всичко хубаво -
все някога свършва....
Свърши за днес, но не и за в бъдеще,защото -шило в торба
не стои...та така и аз.До скоро!


      

Ей брато,намираш ме тъжен



 Като че ли дяволът е направил коалиция с всякакви откачалки и те се подвизават тук!
Тъжно и смешно!
Днес на прицел е един,утре друг...важно е играта да не спира!Има ли зрелища и клюки
хората не виждат същественото и то се променя задкулисно.Ставаме без да щем неволни статисти в пасквила,в комедията наречена -български политически живот!
Питам се докога?Имаме ли национална доктрина?Имаме ли цел някаква като нация,
или сега заменихме Шипка с Шенген?Но защо ли се питам, като за тези въпроси няма
еднозначни отговори!Те са във всеки един от нас!Там където ни е страх,там където се колебаем,там където говорим едно,а после правим съвсем друго....Ние сме точно на това място,където правилата и общоприетите норми не вървят!Защо ли?Защото даже тези които ги въвеждат не ги спазват!Защото за всички е по удобно да сме си ...така,в калта и в хаоса.Само там се чувстваме удобно!

ПП.Днес имах спор с един старшина от запаса/от резерва/Този мил и скромен труженик
на бившият "героичен фронт",станал пенсионер на 45 или на 50,взел за още сума ти години заплати и други "обезщетения",имаше наглостта да изказва недоволствие от
положението в армията....
Държавата и нейните моментни идиоти, бе лишила много други българи от жизнено важни средства, за да му напълни на този охранен мухльо джобовете,само и само да се махне от яслата на търтеите,които ни залъгваха че са нашият страж,че са гарант на мира!Те бяха страж на мързелА и страхА!Дрънкането на железата за убиване им създаваше един много учудващ душевено-битов комфорт и благоденствие на фона на мизерията и трудната ,безпреспективна реализация на останалите....

   *ударението в брато е на "а"


*миш-маш*


    И това вече, нашето, ако е език!
Журналя,писачи,водещи ....блогерки и блогъри.
Само до преди 20 години,го пълнехме с руски думи и изрази,сякаш те го правеха по-устойчив на "империалистическите студени атаки" от Запад.
Сега обратното,или го "мешаме" в българо-английски таратор, в който вместо сол, сме наръсили захар, или пък здраво следваме ту на " Дългият" сценаристите,ту на олигофрените от "лудницата" или пък подигравките  с езика ни от рекламите .
Идиоти и мекотели, решили да скрият умственото си съдържание, смело грачат всякакви купешки /израз на баба ми/ думи за щяло и не щяло!Баба е била права,лека и пръст!Този,който говори с такива думи е купен или е продал българското в себе си!Отрязал е връзката с корените си и е започнал процесът на съхнене.
Случайно да сте чули скоро някой от съвремените "Големановци"?
Аз да,но за малко....Спряганата за следващият наш президент Кунева/Пръмова/ в четири изречения  и преброих 11 безсмислено казани чуждици!!!Така госпожата каза едно много голямо нищо,но беше безкрайно доволна от себе си!Личеше и много ясно.
Защо елита ни се изчервява от езика и сънародниците си?Имам отговор/но не сега/!
Аз пък се срамувам от елита ни...Кой ни го насади трайно този мазен елит?

Имало едно време чисто и спокойно царство


           Тук ще ви го покажа без заплащане,а който иска да го види на живо-ще  трябва да почерпи екскурзовода!
          
     Готови ли сте?
Първа група в колона по един след мен!



   Ето ни пред портата на царството.Оставяме настрана
трудни мисли,бели кахъри,болни амбиции и лошо настроение,за да може да се проврем през "границата".

         Който успее да премине,изненадан ще попадне  в         друг свят.



             Свят,където няма шум,където липсва                         грозното,където дизайнер/бре каква купешка дума/         или подреждач /вместо аранжьор/ е само и                       единствено Природата.

      Само тя може да нареди така цветовете.

      Само тя успява  да сътвори неповторимото.

        И е толкова странно усещането когато се върви по
     зеленият килим към двореца....

       Синигерите надуват фанфарите,а кукувицата ни води
      с монотонното си "ку-ку,ку-ку"

    А пътят ту се мушва сред ароматният див люляк,

     ту се плъзва покрай сини

      жълти,

     лилави,

     и пак жълти цветове.
       Срещаме  черният митничар забързан към дивата               ягода и ни се размина проверката ...


     Неусетно пристигаме и първата ни среща е с                      веселите придворни дами....



    След кратки любезности и закачливи подскоци ето ни      и при уморената танцьорка



         Сякаш с танца си ни казваше-добре дошли в                                                  Пеперуденото царство!



       На пазара бе шумно и оживено.....



   И изведнъж се появи нейно височество...



    Гордо и бавно се поклащаше към поданиците си...



       Спокойно,с едва доловима усмивка приемаше                поздравленията



     но жегата си каза думата и тя скоро утоли жаждата си      в близкият водоем,като не пропусна да си измие и          краката.



     Обърна се,показа новата си рокля и замина на разходка в парка



   Доволни от срещата тръгваме обратно.Група гладни
хлапетии даже не ни и погледнаха



   а на пътеката стоеше следа от  излетял нов живот



    На тихо и закътано място видяхме пеперуденият "майчин дом"



но,оказа се че имало и грозни бебета.....















   Пийнахме студена вода,хапнахме



     и с нежелание се върнахме в светът,който трябва да       променим до като не е станало късно......

                          всичко за пеперудите в България-тук