петък, юни 17, 2011

Ходих да търся призраци

Започвам едно преместване.Тук ще дойдат неща от другият ми блог.
Притеснява ме това,че намирам тук публикации,които не са от мен
но се надявам да оправя този проблем...



 Напоследък все сънувам детството си.


Щом затворя очи,излизат спомените и оживяват,усещам дори мириса на отминалите времена и сигурно съм се усмихвал.
Днес не се стърпях и тръгнах.Отидох на поляните,качих хълмовете,говорих с хората
пазещи ключа към младоста ми /много малко останаха/ и се пренесах ТАМ.
При дъхавото сено,при бабините приказки,при вкусните неща които късах с ръцете си,при животните на които се говореше мило и нежно,при бумтящата печка в която се
печаха сладки картофи..../обичах ги поляти с мед/
Влязох за малко и при дядо,седнал зад шевната машина ,сериозен и вгълбен в  заниманията си,с онази скрита усмивка зад очилата...казах очилата и се сетих.
Когато за първи път видях на снимка Джон Ленън си казах-този е взел на дядо очилата.
Нищо видимо не бе същото.Нито потока пред бялата къща,подредените дворове с весела глъч,сутрешните песни на петлите,зеещите празни кошери....
Празна и тиха бе и чаршията,огряна от същото пролетно слънце,но 



въздуха....ех този въздух! Сякаш бе същият!






Той ме омая и като халюцинация се появиха приятелчетата с които щурувахме
на воля и всеки ден превръщахме в събитие.












Странно.Защо ли го няма вятъра, отнесъл ни в толкова различни посоки?Тихо е .
Само песните на синигерите и гургулиците нарушават покоя,а аз съм там,където
започваха стъпките ни,но само за малко...
Не мога да започна отначало,и не искам!





ПП.Ще сложа и снимка от табелата !От тук са започнали стъпките си и други....
С тях сме в различни посоки

Няма коментари: