събота, юни 18, 2011

На къде ме отвя вятъра


     Преди пътуване ме обзема нещо като предстартова треска.Бързо се наспивам,нетърпението се засилва,започвам да ставам припрян и ако не изляза по скоро навън,имам чувството че ще експлоадирам.
Така бе и сега.И как няма да е ,защото ако се бях забавил още малко, нямаше да видя толкова красивото раждане на новият ден......


Изгревът възстанови спокойствието в душата ми,даде допълнителни сили за педалите,а слушалките стояха на врата ми мълчаливи,защото звуците на птиците бяха нещо вълшебно и създаваха в мен усещането че летя заедно с тях.Това помогна бързо да мина 20 километра до второто си спиране,но то по обясними и видими причини бе напразно.....


 Малко след безмълвната чешма, изпих първото си кафе и докато хапвах сандвича,който си бях приготвил, се замислих за мястото ,където отивах.Място прорязано от ножа на бездушният Ньойски договор,разделил много хора,съдби и територии,заради политически безсмислици и грешки.
След още няколко километра,сутрешните изпарения се сгъстиха а видимостта рязко се влоши.Слава богу, автомобили почти не срещнах и когато се измъкнах от хладно-влажната зона, въздъхнах облекчено.
Последните 4 километра с колелото бяха само спускане. Те ме подготвиха за следващото  изпитание,което ми предстоеше.

                                  БАНКЯ





  Малкото селце е притихнало и заобиколено от всякъде със зелени ридове и тук-там страховити скали.Границата със Сърбия на места е залепена до къщите и дворовете,
а река Ябланица бавно се спуска към по-голямата си сестра Ерма.
Оставих колелото на съхранения в едни дружелюбни хора,утолих жаждата на чешмата с минерална вода,



прегледах малко екипа и напред във все още росната трева.

До заслона Мечата дупка се разминах с доста туристи, и едно много малко момченце,което геройски крачеше с дълга пръчка във високата трева.И аз си намерих такава здрава тояга и продължих напред.Бях чел някъде,че тук е събрано на едно място огромно растително разнообразие.Тази моя юнска разходка потвърди това.










                             изворите на левият бряг



                     изворът от дясно


Ако вече ви показах "царставата" на пеперудите и скалите,то сега ще ви преведа през земята на  здравеца.Толкова много здравец не съм виждал никъде!Беше цъфнал на невероятни
места!

Под заслона има и три минерални извора бликащи от скалите.
Вкусът на водата е чудесен и няма никаква забележима миризма.
Време е да спря да говоря, за да ви оставя да се наслаждавате на красота,величествени гледки и нежни цветове.
Всичко това тук е в изобилие,което си заслужаваше да се изпита и почувства въпреки умората, поиздрасканите ръце и
крака!



















Бавно и често спиращ, приближавах към тайственото и митично райско кътче-Зелени вир.



                     ето го!

















Тук, до тази скала апарата ми даде знак,че паметта е пълна,като  в потвърждение на думите, че всичко хубаво -
все някога свършва....
Свърши за днес, но не и за в бъдеще,защото -шило в торба
не стои...та така и аз.До скоро!


      

1 коментар:

Мартин Петров каза...

Ждрелото наистина е внушително! Заслужава всички усилия:).