Една много мързелива събота

    



 Съдейки по това което чувам и чета,вчера е било ден за релаксация/даже и за гушел-нямаше го на "таблото на отличниците"/.Кой на шезлонг, кой на поляна,някои даже и на плажа,отпуснали се зад халба бира и жумящи на така чаканото слънце, но най-много са имали срещи с мониторите...А аз нали /понеже/- "Луд умора нема",още преди да се вдигне сланата,рипнах на "изтрбителя" и запраших към Люлин планина.Ако знаех какво ме чака в тази "мисия',щях да сложа на главата каска,а моя милост взе че нахлупи каскета от Данчето Фандъкова,дето ми го даде от ланското чистене на София.Голяма грешка ви казвам!Както бе грешка да карам зад една пърпореща бричка,на която отзад, от ауспухът и,вместо лек синкав дим,излизаше миризма на изгоряла риба,пържени картофи и други кухненски миризми.Имах чувството че съм в     кухнята на старата  ми ученическа  столова  /сякаш виждах онзи дребосък-главният готвач, как посягаше на закръглените си помощнички/, а ароматите вместо да възбуждат апетитите -ни караха да цъклим очи като след нападение със зарин.Но стига с тези отклонения,времето си бе прекрасно,свежо и ако не бе този бус,нямаше даже и движение.За около час изминах 26 километра и пред мен се появи първо медитиращ жребец,а след това и..."базовият лагер".
В него заредих вода,храна и  вестник,глътнах едно кафе на крак и потеглих.До селото наклона бе лек,и само на отделни места се напрягах.Още след краят му обаче започна катеренето.Първоначално леко,за да свикна може би,а след  красивите водни баражи, дойде и сериозното натоварване.



То продължи чак до отклонението за  връх "Шинин кръст" и там ,докато си вземах дъх ме изненадаха последователите на Чингиз хан.

Тези, а и много други юнаци са набраздили планините и унищожили толкова много растителност и пътеки, с тяхните мотори,джипове и АТВ-та и никой от спотайващите се чиновници не взима отношение....
Така както с "царската сеч'',с действията на "дървената мафия" и с пипалата на туристическият  "октопод".
Докато подобни мисли ми минаваха през главата, се показа и хижата.
Върнах се много назад във времето,когато тук по тези места се състезавах и тренирах
туристическо
ориентиране.Толкова хубави спомени от приятелства,игри,песни и любовни трепети.
Емоции от успехи,от много награди,които въпреки че са били почти  символични,още
ме изпълват с обяснима носталгия за младостта.

Приближавах и все не ми се щеше да е истина това,което се откриваше пред погледа.
Снимах я и побързах да се махна.Нямаше нито вода,нито ток-стълбовете бяха изрязани вероятно за скраб,а чешмата стоеше разбита и безмълвна под плачещата върба.
Сега се сетих за думите на Свобода,казани днес в блога и:
"животът ни е като "влакче на ужасите" - бързо се движи, това, което те заобикаля те плаши или изпълва с възхишение, докато не се заставиш да видиш онова, което е зад "образите"... "

Пътят свърши, дойде ред на пътеката пружила се право нагоре ,от хижата към върховете Мелича и Райлово градище.Както вече ви казах,тя е съсипана от кросовите
мотоциклети и не си я представям в дъждовно време как може да се премине.


Изкачването и
бутането на "Изтребителя" си заслужаваше.







От върхът се ширва неописуема панорама
към София,
към Пернишката котловина,към Витоша и на юг към Рила.Приседнах до камъка ,
който е на 1199,30м нв
и си спомних за легендите
дали името му на него
и на бившето село Райлово.
Подкрепих се,утолих малко жаждата  и след няколко снимки се приготвих за едно дълго,екстремно спускане.
Без каска,без никакви предпазни атрибути но с голям ,почти младежки хъс,яхнах
"червеният звяр" и полетях надолу.
Красота толкова омешана с риск не бях консумирал!
Спрях за малко в селотоотново да налея вода 

и продължих,като 
се поздравих с
този симпатяга,
който се чудеше
откъде ме познава.







По пътя само чаках 
да срещна " знака на
свободата"
и отпусках спирачката.
Струваше ми се че
летя и от това състояние ме извади единственно хвръкналият ми каскет.....



След шеметното каране, с отмалели от стискане ръце, спрях до синкаво-зелено изкуствено езеро,образувало се на мястото на извадените въглища да си почина, да погледна дали се хваща риба и да ви кажа-до скоро!