Съдейки по това което чувам и чета,вчера е било ден за релаксация/даже и за гушел-нямаше го на "таблото на отличниците"/.Кой на шезлонг, кой на поляна,някои даже и на плажа,отпуснали се зад халба бира и жумящи на така чаканото слънце, но най-много са имали срещи с мониторите...А аз нали /понеже/- "Луд умора нема",още преди да се вдигне сланата,рипнах на "изтрбителя" и запраших към Люлин планина.Ако знаех какво ме чака в тази "мисия',щях да сложа на главата каска,а моя милост взе че нахлупи каскета от Данчето Фандъкова,дето ми го даде от ланското чистене на София.Голяма грешка ви казвам!
В него заредих вода,храна и вестник,глътнах едно кафе на крак и потеглих.До селото наклона бе лек,и само на отделни места се напрягах.Още след краят му обаче започна катеренето.
То продължи чак до отклонението за връх "Шинин кръст" и там ,докато си вземах дъх ме изненадаха последователите на Чингиз хан.
Тези, а и много
Така както с "царската сеч'',с действията на "дървената мафия" и с пипалата на туристическият "октопод".
Докато подобни мисли ми минаваха през главата, се показа и хижата.
Върнах се много назад във времето,когато тук по тези места се състезавах и тренирах
туристическо
ориентиране.Толкова хубави спомени от приятелства,игри,песни и любовни трепети.
Емоции от успехи,от много награди,които въпреки че са били почти символични,още
ме изпълват с обяснима носталгия за младостта.
Приближавах и все не ми се щеше да е истина това,което се откриваше пред погледа.
Снимах я и побързах да се махна.Нямаше нито вода,нито ток-стълбовете бяха изрязани вероятно за скраб,а чешмата стоеше разбита и безмълвна под плачещата върба.
Сега се сетих за думите на Свобода,казани днес в блога и:
"животът ни е като "влакче на ужасите" - бързо се движи, това, което те заобикаля те плаши или изпълва с възхишение, докато не се заставиш да видиш онова, което е зад "образите"... "
Пътят свърши, дойде ред на пътеката пружила се право нагоре ,от хижата към върховете Мелича и Райлово градище.
мотоциклети и не си я представям в дъждовно време как може да се премине.
Изкачването и
бутането на
От върхът се ширва неописуема панорама
към София,
към Пернишката котловина,
.jpg)
който е на 1199,30м нв
и си спомних за легендите
дали името му на него
и на бившето село Райлово.
Подкрепих се,утолих малко жаждата и след няколко снимки се приготвих за едно дълго,екстремно спускане.
Без каска,без никакви предпазни атрибути но с голям ,почти младежки хъс,яхнах
"червеният звяр" и полетях надолу.
Красота толкова омешана с риск не бях консумирал!
Спрях за малко в селото
и продължих,като
се поздравих с
този симпатяга,
който се чудеше
откъде ме познава.
По пътя само чаках
да срещна " знака на
свободата"
и отпусках спирачката.
Струваше ми се че
летя и от това състояние ме извади единственно хвръкналият ми каскет.....
След шеметното каране, с отмалели от стискане ръце, спрях до синкаво-зелено изкуствено езеро,
Няма коментари:
Публикуване на коментар