петък, юни 17, 2011

Тихи мисли



 Добър вечер
моя сълзице!
Пареща , солена,
пълна с вкуса на
трудните,
безсънни нощи,
и на празните ми дни.
Ти се появи
защото трябваше,
 или за да
ме докоснеш друг,
и променен..
Не ми казваш,
а аз питам.
Не посягам да те бърша.
Спря на бузата ми,
сви  се,
знак ли си,
надежда ли?
Не,не казвай ми,
не искам!
Свикнал бях
с твойта липса,
бях забравил
че те има,
щом си тук-
ще бъдем заедно,
няма да те крия.
В тази вечер,
изненадана,
плача си
за мен,
самия......


Няма коментари: