петък, юни 17, 2011

Добри огради-добри съседи

    Срещнах тази реклама наскоро и се ядосах.Те не са от Атлантида,те не са
изчезващ вид.Те са хора като мен и теб,които по волята на съдбата ни е дадено
да срещаме всеки ден.Да виждаме радостите ,мъката,несгодите им и те нашите.
Начина и въобще общуването с тях ,говорят много и  разкриват до каква степен обществото ни е рухнало и деградирало.Ако в миналото нарочно са  оставяли
вратички в оградите,за да може лесно да се виждат,сега това е немислимо.
Има толкова много съседи,които не си знаят даже имената,или ако ги знаят-
най-често ги използват за съдебни жалби,сплетни или клюки.Кутийките в градовете,
където повечето от нас са наблъскани, са един несекващ извор на скандали,
студенина и високомерие.Рядко се среща човещината и нормалното добро-
съседско отношение.
Живял съм на много места и това някак си ме е подтиквало не към нездраво
любопитство, а към наблюдение и опит да си обясня поведението на хората
около мен.Имало е места,където съм се чувствал чудесно,имаше и такива,в
които съжалявах че съм попаднал, но е имало и места,за които не ми се пише.
В едно такова място дойде нов съсед.Усмихнат,учтив с ненатрапчива любезност,
казах си ето с кого ще се сприятеля и общувам.Запознахме се,пихме веднъж-
дваж бира,разменихме си телефоните и останах доволен,че познавам този
човек.Случи се известно време да отсъствам и когато се върнах-той беше друг.
Успяли бяха да го пречупят,нито се усмихваше,нито поздравяваше.Всичко си
тръгна по-установеният ''ред'' , хладината се възцари.Разминавахме се като
сенки в коридорите,а в асансьора обикновено гледахме в пода.Жалко и
някак си стерилно,нищо че наоколо тънеше в мърсотия.....
От известно време пак живея сред добри съседи.Знаем си дори рождените
дни и често сме заедно.Някой път ще ви разкажа за тях и особено за най-
новите-едно чудесно младо семейство ,преживяло голяма скръб, но сега
получило утеха с русо палаво момченце...
Лека нощ и поздравявайте съседите си,може пък това да ги направи добри.
За вас-гарантирам.

Няма коментари: