събота, юни 18, 2011

Камъните които наричам мои



             Не харесвам местата,където няма какво да спре погледа.Изключение прави морето,защото лятото има предостатъчно "спирки" .Обожавам изкачащите и спиращи дъха гледки в планините.Захласвам се пред мелодиите от падащите води при някое
пръскало,бучало или скакавица,а уханието на планинските цветя не може да се сравни с никой друг земен аромат.
                                          Днес ще ви покажа моите камъни.


  Те се намират в един много типичен карстов район, богат на редки растителни видове, вода и пещери.
                                        Боснешки карстов район
Преди години бе и място с огромно дивечово разнообразие, където партийните велможи и техните послушни слуги ,трепеха красиви и беззащитни
животни,също като днешният достоен наследник Гоце и хилядите типове с пушки,които днес са ловци,утре-бракониери, а вдруги ден....кой-знае?Убиеца,дори скрит зад някаква абревиатура БЛРС,за мен си остава убиец!


    Пролетта покори и южните склонове на Витоша.След априлските снегове,тъмните кафяви краски отстъпиха бързо на пъстрите багри и стотиците зелени нюанси.


    Пред вас е изворът "Врелото",разположен малко под едноименната пещера,която е втората по дължина в района след "Духла".


Това е входът и.Следват 5 280 метра! подземни красоти и чудни образувания и 85 м
денивелация.Открита е от екип на СПК "Академик" на 15.11.1980 г

                Снимки и инфо за пещерата тук

 


















На около километър от нея е следващото чудно място-"Попов извор"



              Мястото е тихо и закътано в гора, в която цветята и птиците са в хармония с
бликащата изпод скалата вода.



                Само на метри над извора е пещерата със скромните 54 м дължина.



В съседство до водата има примитивен заслон,и при лошо време ще върши работа,
но следите от активно-замърсяващите са навсякъде.Един тип даже си беше вкарал колата почти във вира за да я ...измие.А тази вода се пие!



   Прехвърлихме си няколко остри реплики и след като се включи и жена му в хора на
"Ти какъв си бе" ,"Не може да ми кажеш нищо"-разбрах,че само си губя времето с тях.
Налях си вода и потеглих към Боснек.Легендата говори,че двама преселници от
Македония са дошли боси и са се установили  на това място ,но истината е че тук е
имало много преди тях  живот и дейности.Интересно място е било и е все повече.



Входа на селото
пази напукан вековен
дъб.Тайните,които
таи са все по-
губещи се от нас....
Забравата отнася
като вятър случки
и събития,величия
и падения .






















    Малко встрани от дървото, надвесен над пътя е и този "страж"

на който ще се покатеря навръщане .....



 


















  Още преди краят на селото,започват да се редуват от ляво на пътя поредица от пещери-ППД,Академик,Пепелянката



  



















  и след тях сме на входа на най-дългата и опасна,но същевременно и скрила много
красота в недрата си-"Духлата"



  












Инфо и снимки за пещерата може да видите
и прочетете тук .






   А аз потеглям с колелото по пътя,към моите камънаци.





  



















На някои места не се стърпях и се изкачих по лъсналите на майското слънце зъбери.



Само че от една такава височина отново видях ....варварите!Те сякаш са навсякъде!



    Защо ли не си стоят сред бетона и бюрата?Защо ли не се пъхнат в офисите и прохладните си молове и не цапат малкото останали чисти кътчета от природата ни?
Казах си,че няма да се ядосвам на съвременните хуни,нанасящи рана след рана на природата и се махнах от там.




    
























        Неусетно,без кой-знае какви усилия пътят ме довежда до



     и веднага след него се изпречи гласовит симпатяга



     Странно селце,на божествено място където съм ял най-сладките картофи.....



  Нагоре към планината пак фучаха ето такива "туристи" ,а аз бавно се поразкарах из
околностите.



На места нямаше мостове, а на други трябваше да се слиза



   А на трети си беше направо позиране



   и ако тези грозни неща ги нямаше,щеше да е едно наистина прекрасно изживяване



  След една бира,скромна скара и съжалението ми,че не си взех нищо в раницата,
потеглих обратно.





   Спускането бе на границата между риска и екстаза ,само е нужно внимание за припряни шофьори и някой паднал на шосето камък!



Долу ме посрещна  екзалтиран фен на маунтбайка



и благодарение на него открих ето това ново за мен място



Във водата плуваха даже няколко едри риби,но след като се надвесих над този вир-
избягаха .



                   Църквата "Света Петка"



     Ето и последната ми цел!



    Стъпих на върха и погледнах към планината.







   Довиждане,надявам се да ви е било хубаво и приятно.До скоро!

Няма коментари: