петък, юни 17, 2011

Преди залеза



 Намирам своите приятели
сред цветя и птици.
Говорим си,
   усещаме се,
     привикнахме
и всеки ден се търсим.
Защо ли Господи,
сред твоите избраници
се настани удобно
  пошлостта?
Къде са
истинските ни усмивки
и добрите думи,
изместени от
  мнителност и
  алчноста?
До скоро смятах,
че причина са годините,
и всеки ден
се питах притеснен-
мечтите сламени ли са,
сухи от безверието,
или пък късно е
да им дадем простор?
Когато някой
с грубите ръце
ги скърши,
и вместо радост,
срещнеме тъга,
тогава отговорът
няма никакво значение,
остава клатещият се въпрос
на вятъра-
колко,
      или пък-
кога....



Няма коментари: