петък, юни 17, 2011

Вместо многоточие


                                                              Пожелах да кажа нещо
но теб те няма,
чаках да хвана ръцете ти
а те докосват друг,
исках да танцуваме
танго на любовта,
в нощта,
когато се мълчи,
и пясъкът
се вмъква между пръстите-
не знаех че се казва
„тангото на мълчанието”,
но хванах молива
подострен грубо
и написах ,
не, надрасках
сърдечните си страхове,
доволно плахи и
несръчни,
като за лични дневници,
показали се
от зейналата „тъмна паст”
приканваща ме ,
дърпаща ме,
вече настоятелна и груба,

необещаваща

поредното прераждане,
тя чака ме
да вдигна двете си ръце,
да се предам,

да кажа: Стига!
И да изчезна!
В нея...

Няма коментари: