събота, юни 18, 2011

Днес бе вчера


     Днес бе вчера

        Погледнах през очите ти
        в затворената бездна на душата,
        стаила толкова безмълвност
        и сухи,
        изгорели чувства.
        Озъртах се,
        претърсвах всяко кътче,
        всеки ъгъл на отминалото,
        и дирех нещо живо,
        болка,
        тлееща от  задушена гордост.
        Потъвах там,
        сред стихнали илюзии,
        и спомените за прекършен полет,
        когато на Земята трудно се вървеше...
        и крачките,които правихме
        един към друг,
        ни бяха спънати от лепкавите,
        неугледни страсти.
        От спомените оживели,
        наизкачаха онези...
        веселите демони,
        жадни за съдбовните игри,
        залагащи капаните от злоба,
      
        ревност и интриги.
        Поканих ги на помен,
        да почетем смъртта на
        моето,
        заминало си
        самочувствие.
        И те усмихнати приеха....
        

Няма коментари: