петък, юни 17, 2011

Надежда с тъга



                       на Виктор

 Късно ли е да призная сине,
 че не съм "успял" баща?
Имам ли остатък време
в който аз да не греша?
През годините когато,
трябваше до теб да съм,
аз се лутах в самотата,
и говорехме насън.
Разговорите ни дълги бяха ,
казвахме си мъжки, всичко.
После...после думите крещяха
след сънят ми силно...
Исках този свят да е различен,
който с теб -да бъде наш,
но остана сив, безличен,
не достигна ми кураж.
Да,признавам,нямам сили,
срещнах хора-зверове.
Те са всичко обсебили,
те са новите "царе"...
Днес какво ли да ти кажа,
искам да си здрав,щастлив,
липсата ти ме наказва,
делника ми е горчив.
Сине мой,надежда имам,
 в твойте,в сините очи,
виждам я, и я поемам,
нищо че не ми личи.

  Честит празника на децата ни,с надежда за по-светло бъдеще....



Няма коментари: