събота, юни 18, 2011

Сън/пролетно/



   Отдавна не сънувам.Нямам обяснение защо.Сигурно така е по-добре, не се чувствам излъган и изхабен сутрин.Вися в реалният кошмар  наслаждавам му се истински, ежедневно,и очаквам все някога да свърши.Е да,но днес ме събори следобедно-пролетна дрямка.Като ме грабна Морфей та забрави да ме върне !
Носи ме и само ми повтаря:
-Гледай хубаво и няма да мърмориш!
Летя си аз и не мога да позная района.Чисти улици.Усмихнати забързани хора.Около тях мирише не на чесън и кисела пот, а на натурален Поморин и ароматни треви.Колите и те чисти и се движат нормално.Гледам  в такситата,избръснати, вежливи мъже,облекли чисти ризи и странно,никой не ядеше семки.
Казах си:
-Къде ли съм Господи?-но Морфей не ме остави да немея.Понесе ме към едно училище.
А там деца....усмихнати,спретнати и много спокойни.Нито едно не говореше по телефон.Всички бяха трезви,с написани домашни и се....поздравяваха.Говореха на...български.
После ме засили към едно ДКЦ а в него,освен няколко красавици с бяло-розови униформи- няма никой.
Седят си те спокойно и се радват на здравите си съграждани.Слушат Дебюси.
В градинката по нататък,възрастни хора облечени в дрехи с приятни,топли цветове обсъждаха новата книга на Стефан Цанев "Да дочакаш живота истински"  и се питаха в кой ресторант да седнат за обяд.
Изумен въртях главата заедно с погледа и никъде не видях ламаринени огради,налепени с ведри лица на политици или певици с партизански имена.Даже некролози нямаше по стените и дърветата.Никъде не се търкаляха пластмасови шишета и не хвърчаха опаковки от чипс и вафли.
Къщите бяха в светли багри, без нито един кабел по тях, където да се спъна при летенето си над този вълшебен град.
А!Ето го и стадиона.Разбрах по силните песни ....но там защо никой не псува?Даже и съдята ръководи спокойно, с лекота и отгоре всичко това, играта изглежда като танцова феерия.
Най-после видях полицейска кола.Беше с пуснати сирени и светлини и си казах:
-Опа!И в този спокоен град някой е "сгазил лука".
 Забелязах че спират.Слязоха от колата от която се стелеше тихо -3 Doors Down - Away From The Sun
и оправиха един съборен от пролетният южен вятър пътен знак  .Събрах кураж и тихо ги попитах:
-Ей момчета,кой е този град?
-Как кой господине!Това е вашият град не виждате ли?
Нещо бъркаха.Моят бе мръсен и от всяка барака,от всяко такси се носеше чалга.С месеци не срещаш усмихнат човек и ако някой те поздрави,после с дни анализираш защо го е направил.
Пред всеки магазин стои нещо като жена,обута във високи бутуши и със затъкнати в тях дънки,с тлееща тънка, неакцизна папироска.Мъжете докосваха цвете само на 8 март и даже не знаеха как се нарича, но знаеха всичко за това,къде има евтина ракия , сръбски цигари без бандерол или колко е коефициента за Милан-Перуджа.
В моят град не знаеха кога е роден Ботев и защо е обесен Левски,но знаеха рожденият ден на Ивана,Азис и колко пъти го правят Николета и Валери.Повечето не отваряха книга след гимназията,книгите не им даваха нищо.Гласуваха по убеждение.Убедени бяха че за който и да гласуват, от мизерията няма да се измъкнат.
Единствено на празници слагаха някоя по-прилична дреха с избелял надпис под яката-"Вида"-Видин или "Дружба" -Варна и обуваха сменили цвета си обувки от Пещера.
-А къде са тогава димящите комини на завода?-попитах ги аз.
-Завода ли?В него  остана само един и понякога слагат димки вътре ако снимат филм за прехода.-отвърнаха те.
-А кой тогава ви е кмет?Не е ли Янакиева?
-Ха,ха!-засмяха се те.
-Вие шегувате ли се?След като въведоха електронно правителство веднага сложиха и електронни кметове!
-Ето-разгорещи се полицаят и разкопча якето си.
-И ние сме фрашкани с електроника.....
Събудих се!Нещо изтрещя.
Беше радиото на съседите.Чу се:
-Ние сме   УлтраFM и от нас е следващият поздрав за Коко Краставицата и компанията от Калкас ,която вече е на трето шише водка с песента "Дърт козел млада върба лющеше"....

Няма коментари: