петък, юни 17, 2011

Ще скачаме ли?Да тръгваме тогава!





   Какво ви трябва-байк,желание,малко мускули и шише с вода.В раницата си сложете
 нещо връхно и някой сандвич,но в никакъв случай шоколад-ще се разтопи.


  Зимата ми увеличи теглото и намали меракът за движение,но пролетта ме посъвзе и къде с каране,къде с бутане за 2 часа се изкачих високо в планината.В нея досега не бях излизал с колело така-че,  предизвикателството увеличи ината ми.


  Докато облян в пот помагах на ''превозното ми средство'' да се запознае с природата,тръпнех някой трън да не се мушне в гумите му и да осуети
спускането ми навръщане.Слава-богу размина се и с две -три ''тематични''
почивки за дегустация


и подобряване на вкуса...

  И  ето че дойде заветната сянка!Почувствах я като оазис сред Сахара....
                                                                                                                                                                    
































А навътре в гората бе още по...







Събрах сили,изтрих морно чело /следващият път ще се накича с босилек-да гони комарите и мушичките/ и ....забравих за годинките си и това че нямам каска!



Спуснах се по осеяният път с шишарки а в слушалките ми ''дънеше''



и забравих за времето!!!
''Волният ездач'' бе до мен /Денис-носи се там горе!!!/


Спрях за малко да не отмина без внимание това цвете, и отново се пуснах в шеметното спускане към
мястото и уреда на който
пиша ето това за вас,а и за мен....























Завършвам с малко ...лилаво и до скоро!




Няма коментари: