събота, юни 18, 2011

Пролет в Македония



    Има места,които несъзнателно ни теглят към себе си.Въодушевено, при първа възможност хукваме към тях,и правим това дори  без предварителна подготовка и подканящи разговори.Достатъчно е малко емоции да ни се наместят в главите,малко
хубаво и слънчево време,две-три борбени песни,галещи националното ни самочувствие и ето че сме на път!
Да тръгнеш от София в 6 сутринта,и в 9,30 да газиш в море....


    Плажът се  "просна" пред нас а зад него морето сякаш ни подканяше да захвърлим дрехите и да запорим вълните напред, към Атон.



     Като се обърнах надясно,към устието на Струма ми се стори че съм на безкрайната  Копакабана



    с тази разлика, че не се чуваше самба и нямаше никой на пясъка, а само зад  нас отчетливо звънеше камбаната, възвещаваща Разпъването на Христос/беше Разпети петък/


Тази камбана не спря да бие през цялото време докато се радвахме на морето!



     а зеленината и спокойствието не водеха битка, а хармонично допълваха синьото и
чисто "предизвикателство"



   Ще ви спестя незначителните подробности ,няма да ви говоря и за цени,за кризи и за българо-гръцките отношения,но не мога да не кажа,че Беломорска Македония и Тракия са зелени и хубави благодарение на нашите сънародници,които са обитавали и обитават тези краища.



    Панорама на Серес от хълма с античната крепост до града.



   Следващата, за мен не еднозначна спирка бе Рупите.Магнетично място,породило множество спорове и спекулации.Място,където се чувстваш хем като в оазис,хем с тревожност в мислите при вида на меко казано, далечните и нетрадиционни изображения на светиите в църквата "Света Петка".



         Баба Ванга бе личност,бе човек, който според мен е достоен за уважение за това,което е направила за хората потърсили помоща и.Оттук насетне всичко друго
е жалко боричкане и много непочтенност на хора ,свързани по един или друг начин с нея.Дори и такива,на които много се възхищаваме ,но и те както повечето от нас-
нищо българско не им е чуждо/и лошото също!/













   Минерална вода,тишина,енергия,пролет,всичко това бе тук!И много хора,много.
Деца,младежи,възрастни,които се чувстваха добре и бяха убедени че са на добро
и Правилно място.


   С тези багри ви отварям прозореца към следващото ни посещение- Свети Врач,или
както повечето от нас го знаят това красиво южно градче-Сандански.



   Този път ще ви покажа най-красивата му част а това е паркът!
475 дка красота,прохлада и свежест!



   В него има над 200 екзотични храсти ,дървета и разстения!



   Началото е в далечната 1916 година,когато ген.Тодоров и част от войниците на Втора българска армия посаждат първите иглолистни фиданки.През 1919 идват
и началните екзотични видове от Италия.





    Когато едно нещо е създадено с любов и  грижите не престават,резултатът е виден!



     Само на 15км от Сандански е градът музей-Мелник.



    Град,сменявал безброй пъти страната си-траки,Римска империя,
България,Византия,Никейската империя,Турция и дори Сърбия,но не сменил
българският си възрожденски дух .Там всяко квадратно сантиметърче е история!





   Пясъчни пирамиди,мек климат,лозя.Това са необходимите условия за получаване на чудесно вино.За онези,които с недоумение ще запитат -защо пясъчни пирамиди
ще кажа-за да има онези тъмни и хладни изби,където виното от гроздов сок-става
елексир!



    Кордопуловата къща





   Вървя по калдъръмените улички на градчето и сякаш чувам тежките стъпки на
деспот Слав,на комитите,на конете носещи препълнените кошове с грозде....





   За сега Мелник удържа отбраната и не се подава на нашествието на урбанистичните хиени,завладели Черноморието и ред други красиви
кътчета от природата и историята ни.За сега....





   Представете си,би ли се вписал в този пейзаж нещо различно от дърво,камък,
ръчно-кованото желязо и белият /искрящобелият/ цвят на стените!Аз не!Не мога!






Няма коментари: