петък, юни 17, 2011

Глас от септември






 Не търся пристан,
                                          нямам здрава котва,
готова да се спусне
и ме спре,
заклещен да стоя,
за да отмине бурята
насред житейското море.
В средата на вихрушката
намирам свободата си,
там липсва скука,
няма и  покой.
Там няма те
и теб,
   и нея,
и останалите,
останахте на онзи
водевилен бряг,
където казвайки –
любов,
обичам те,
с очи,
с устни лъжете,
 с ръцете стискате дъха,
защото искате да притежавате,
човек до себе си-
без дух,
и без душа.

                                               17.09.2009


Няма коментари: