петък, юни 17, 2011

Добрите лъжи


Срамуваме се,
да си кажем истината,
преструваме се
че не знаем,
а тя е вътре в нас.
Защо ли трябва да е трудно,
за нея не е нужен глас.
Изписана е на лицето ни,
издава се
от променените очи,
които блясват щом се зърнем
и бързо ставаме добри.
Когато си далеч от мен
тревожно ми е,
а в отговор се смея,
понякога задаваме си
думи-ребуси,
понякога мълчим в лъжи.
Лъжи прикриващи тъгата
и криещи неистовият страх,
от липсата и самотата,
и нейният отровен прах.

Няма коментари: