четвъртък, януари 26, 2012

Публикация в бяло

   Дойде и тръгна особената , високосна и шантава година.Психозата от календара на маите все още  не е набрала достатъчно сила и само усмивки за сега съпровождат напомнянията за  мрачното предсказание.Преди дни от плещите ми се сгромоляса една двугодишна тежест.С нея си заминаха и много от задушаващите мисли, за да оставят надеждата да се върне край мен и да
отвори някои запушени сетива и затрупани емоции.
 Навън е бяло.Чисто и тихо,като в онези стари приказки,в които от небето греят усмихнати звезди,Луната е красива, голяма и добра, а Човекът е намерил онова крехко и слабо нещо,
наречено-щастие....
Ето я и моята януарска приказка: