четвъртък, февруари 16, 2012

Градът на Любо

 Живота ми е низ от местосменявания. 
От отшелническото пребиваване в дивият, но прекрасен Огражден, през градчета и села оставили завинаги отпечатък в номадският ми характер, до клокочещите /като врящ котел/ дни с бурни емоции и стрес в София и Варна !
С градският ми живот съзнателно и закономерно приключих. Вече не стои дилемата да спирам пред поредният кръстопът и да се питам на къде. Седнах сякаш отстрани да наблюдавам движението на другите, приличащо на хаотичен грозен танц, в който никой не чува мелодията и се поклаща в различен ритъм.
      Когато за първи път видях платната на Любо Арнаудов, ги подкарах с бързият ход на мишката и в мен, изглежда  се събра като виолетово-жълта утайка усещането, че видях София от друг ъгъл.
След време, докато се разхождах в  мрачен  и сив ден около Руски, изведнъж ми се прииска да затворя очи и да видя мястото не такова грозно и тъмно.Много бързо се сетих за цветовете и съвсем другото настроение,което някъде бях виждал.
Картините на Любомир  са точно такива.
Вадят те от грозното, смекчават ръбовете както в сградите така и в озверелите ни от ежедневието души, и те оставят сякаш на едно друго място. Място където е имало надежди, място където е имало любов, място където около улиците и  е имало дух, а гълъбите са се усмихвали на продавача на гевреци....