неделя, юни 30, 2013

Знаците на варварите, които ни вадят очите


Имало някъде едно красиво дърво.
Стояло изправено на хълма
 и гордо наблюдавало смяната на сезоните.
Пролет се обличало в тъмнозелен костюм,
после сменявалo дрехите с шарена пелерина,
 a зимата посрещало с нежно-кафява шуба.


Година след година,месец след месец то гледало от ветровитият,каменист рид суетата на хората долу и се усмихвало с разлюлените си листа.


Под неговата сянка често се спирали пастири и животни,
а в дъждовни мигове ставало стряха на веселите 
пойни птички,които с шеги и радостни писукания чакали да огрее слънцето.
Растяло дървото здраво и силно.Издържало на горещите лета,
на бурните ветрове и на скованите от студ  и мраз дни.


От три дни дървото го няма.Няма го и хълма осиротя съвсем.
Останаха само рехавите храсталаци и сивите камъни .


Селяните така и не усетиха липсата му вперили очи в корейските телевизори,
които показваха босфорските къщи и слушаха захласнати, мазните гласове на преводачите.
В  опушената  кръчма  горският вандал допиваше парите за продаденото дърво.
Той  вече знаеше кое ще бъде следващото.... 

Няма коментари: