понеделник, март 10, 2014

Южно писмо

Здравей любов необяснима,
при е теб е лято, а при мен е зима,
и мъка тлее в моето сърце,

далеч в шопското селце.

Ти сигурно си все такава,
усмихната, цъфтяща, бяла,
на веселите ти лунички,
се радват екзотични птички.

Защо не пишеш мила моя?
защо тревожиш ми покоя?
Кога ще видя твоя лик?
В кой ли светъл ден велик?

Ще стегна лодката прогнила,
ще събера последна сила.
Аз нямам повод да стоя,
далеч от твоята земя.

Далеч от къдрите червени,
далеч от думи вдъхновени,
от белите гърди, които
ме водят смело и открито.

Сега оставям те спокойна,
запушвам сетната пробойна,
ще стегна скромен такелаж
и съм готов за абордаж.

Очаквай ме любов неземна,
в Коледната вечер темна,
не крий си тело полуголо
а срещай твоя Марко Поло!



илюстрация Дуейн Брайер