неделя, август 10, 2014

Акварелен стих в размазано жълто



Е да,
в тези дни в които,
тишината крещи в ушите ми,
че самотата е борба
и всичко реещо се
над запеклите мечти,
не са илюзии за лекуване,
не са и аромати за спокойствие,
а белите полета в паметта ми,
освободили се от тъмните и грозни случвания.
Качен на облак от съмнения,
аз плахо вадя старата забравена палитра
и бавно слагам нови цветове
тук-там размазани от обезсолените ми сълзи...