събота, септември 19, 2015

ТОЙ /Април/

Файтон, коне, цигулки,
цветя,трева, пчели.
Неделя, радост, люлки,
той, аз и ти.

Усмивки, смях, закачки,
река, върби, вода.
Мечти, любов, игрички,
романтика, Зола... 
მიყვარს

Всяка сутрин гася жарта от пръстите ти,
тихо сбирам смутен подивелите чувства ,
но не пипам леглото, ужасно разхвърляно,
все го питам - ще дойдеш ли пак?

Не отварям прозореца скърцащ,
а запазвам уханието, и онзи копнеж,
който мен завъртя с имената -
пролет, твоето, и любов между тях.
Очите ми са порта,
която те пропуска,
в душата ми. 
И пътят вече не е труден,
Светъл е.
От неупотребени чувства.
Любовта ме попита в изскачащ прозорец:
Искате ли да обновим вашата стара версия на живота?
Натиснах Accept


Броих звезди, които бягат,
понесли моите оредяващи желания.
В локвите от дневна суета остана отражението, 
от вчерашното изцапано небе.
Все по-рядко живота се облича официално.

ВИДЕНИЕ

Видение

До леглото от листа,
вятърът студен ще спирам,
нищо че дъжда на старостта
някъде до мен напира.

Ти забравила това
бавно ще събличаш ризата,
ще оставим любовта
да прогони кризата.

Есен е. Тревата остра.
А в очите ми си ти.
В някаква мелодия проста,
слагам хубавите дни.

Не посмявам да повдигна
уморените клепачи,
тръгвам бавно да настигна,
своите отминали пазачи.