събота, септември 19, 2015

ВИДЕНИЕ

Видение

До леглото от листа,
вятърът студен ще спирам,
нищо че дъжда на старостта
някъде до мен напира.

Ти забравила това
бавно ще събличаш ризата,
ще оставим любовта
да прогони кризата.

Есен е. Тревата остра.
А в очите ми си ти.
В някаква мелодия проста,
слагам хубавите дни.

Не посмявам да повдигна
уморените клепачи,
тръгвам бавно да настигна,
своите отминали пазачи.

Няма коментари: