събота, септември 19, 2015

მიყვარს

Всяка сутрин гася жарта от пръстите ти,
тихо сбирам смутен подивелите чувства ,
но не пипам леглото, ужасно разхвърляно,
все го питам - ще дойдеш ли пак?

Не отварям прозореца скърцащ,
а запазвам уханието, и онзи копнеж,
който мен завъртя с имената -
пролет, твоето, и любов между тях.

Няма коментари: