неделя, май 08, 2016



априлско

Събуждам се в шест без пет,
но не за да предваря Кеца,
на него всичко си му е наред,
а мен ме чака баба Меца...
Така, за весело, я кръстих болестта,
че срещна ме със здравната система,
и на един министър с лудостта,
но туй е вече друга, тъжна тема.
Седя и дремя, чакам си реда,
чиновниците пият си кафето,
и някъде към обед, пак беда:
Почивка, напуснете фоайето!
Така замина и загубих още ден,
а сили вече трудно се събират,
намира се остатъчен инат в мен,
но клетките умират ли, умират.
Усмихвам се на слънцето навън,
на глупостта, на скучните навъсени лица,
на селската камбаната с тъжен звън,
и падналата във прахта парица...

1man

Няма коментари: